Federico García Lorca nació en Fuente Vaqueros (Granada) en 1898 y murió en Granada en 1936.
LA AURORA
La aurora de Nueva York tiene
cuatro columnas de cieno
y un huracán de negras palomas
que chapotean en las aguas podridas.
La aurora de Nueva York gime
por las inmensas escaleras
buscando entre las aristas
nardos de angustia dibujada.
La aurora llega y nadie la recibe en su boca
porque allí no hay mañana ni esperanza posible.
A veces las monedas en enjambres furiosos
taladran y devoran abandonados niños.
Los primeros que salen comprenden con sus huesos
que no habrá paraísos ni amores deshojados;
saben que van al cieno de números y leyes,
a los juegos sin arte, a sudores sin fruto.
La luz es sepultada por cadenas y ruidos
en impúdico reto de ciencia sin raíces.
Por los barrios hay gentes que vacilan insomnes
como recién salidas de un naufragio de sangre.
La aurora de Nueva York tiene
cuatro columnas de cieno
y un huracán de negras palomas
que chapotean en las aguas podridas.
La aurora de Nueva York gime
por las inmensas escaleras
buscando entre las aristas
nardos de angustia dibujada.
La aurora llega y nadie la recibe en su boca
porque allí no hay mañana ni esperanza posible.
A veces las monedas en enjambres furiosos
taladran y devoran abandonados niños.
Los primeros que salen comprenden con sus huesos
que no habrá paraísos ni amores deshojados;
saben que van al cieno de números y leyes,
a los juegos sin arte, a sudores sin fruto.
La luz es sepultada por cadenas y ruidos
en impúdico reto de ciencia sin raíces.
Por los barrios hay gentes que vacilan insomnes
como recién salidas de un naufragio de sangre.
ЗОРАТА
Зората на Ню Йорк възправя
четири стълба от тиня,
ураган гълъби черни
разплисква водите прогнили.
Зората на Ню Йорк стене
по огромните стълби безмерни
и търси между треските
цвят нардов, изписан от мъка.
Иде зората и никой с устни не я поема,
защото няма там утре, няма надежда възможна.
Само бесни рояци монети свредели впиват
и гълтат, гълтат децата сиротни.
Които първи я срещат, чак в костите си усещат
рай няма да има, няма, не обещават любов маргаритите обезлистени;
знаят те, чака ги тинята на сметки и на закони,
на загрубели игри, пот от безплодни усилия.
Светлината лежи погребана под звън на вериги и трясъци
в наглото упражнение на тази наука без корен.
без посока хора, безсънни из предградията се лутат,
сякаш току що изтръгнати от кърваво корабокрушение.
четири стълба от тиня,
ураган гълъби черни
разплисква водите прогнили.
Зората на Ню Йорк стене
по огромните стълби безмерни
и търси между треските
цвят нардов, изписан от мъка.
Иде зората и никой с устни не я поема,
защото няма там утре, няма надежда възможна.
Само бесни рояци монети свредели впиват
и гълтат, гълтат децата сиротни.
Които първи я срещат, чак в костите си усещат
рай няма да има, няма, не обещават любов маргаритите обезлистени;
знаят те, чака ги тинята на сметки и на закони,
на загрубели игри, пот от безплодни усилия.
Светлината лежи погребана под звън на вериги и трясъци
в наглото упражнение на тази наука без корен.
без посока хора, безсънни из предградията се лутат,
сякаш току що изтръгнати от кърваво корабокрушение.
Comentarios
Publicar un comentario