Hristo Fótev nació en Estambul (Turquía) en 1934 y murió en Sofia (Bulgaria) en 2002.
Колко
си хубава…
На М.К.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече – обичай ме!
Не се щади – обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си – със цялото
зящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги – и никога
ти няма да си глупава – обичай ме!
И да си зла – обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава… Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество –
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава – повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения – прощавай ми
внезапните пропадания някъде –
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога – откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти… Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги –
завинаги.
И колко ми е невъзможно… Колко си
ти пясъчна… И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.
¡QUÉ BELLA ERES!
A M.K.
¡Qué bella eres!
Dios,
¡Qué bella!
Qué bellas tus manos.
Y tus pies, qué bellos.
Y tus ojos, qué bellos.
Y tu pelo, qué bello.
No sufras más – ¡ámame!
No te protejas - ¡ámame!
Ámame
con la fuerza real de tus manos,
tus pues, tus ojos – con toda
la belleza de sus movimientos.
Créeme por siempre – y jamás
serás necia – ¡ámame!
Aun malvada - ¡ámame!
¡Ámame!
Por las calles, luego por las escaleras,
sobre todo, por las escaleras eres bella.
Con ropa y sin ropa, ininterrumpidamente
eres bella… Donde más bella eres, en la habitación.
En la oscuridad, cuando estás con el peine.
Y el peine se hunde en tu pelo.
Tu pelo, lleno de electricidad –
si lo tocara, brillaría en la oscuridad.
Eres verdaderamente bella – créeme.
Esmérate, hasta el final, por ser bella.
No tanto por mí, hazlo por ti,
por los árboles, las ventanas y la gente.
No destruyas rápido tu belleza
con sospechas llenas de celos – perdona
mis caídas repentinas en alguna parte –
no te extralimites, por favor, con el tabaco.
No me pierdas nunca – descúbreme,
lléname de asombro infantil.
Recuperar la fe en tus manos,
tus pies, tus ojos … ¡Ámame!
Cómo deseo retenerte para siempre.
Amarte siempre –
para siempre.
Y qué imposible me es… Estás
hecha de arena… Y, por favor, no me digas,
que quieres retenerme para siempre,
amarme siempre,
para siempre.
¡Qué bella eres!
Dios,
¡Qué bella!
Qué bellas tus manos.
Y tus pies, qué bellos.
Y tus ojos, qué bellos.
Y tu pelo, qué bello.
¡Qué bella eres!
Dios,
qué verdadera.
Comentarios
Publicar un comentario