Dimcho Debelianov nació en Koprivshtitsa (Bulgaria) en 1887 y murió en Gorno Karadjovo, la actual Monokklisia (Grecia) en 1916, en una batalla de la Primera Guerra Mundial.
Аз искам да те помня все така
Аз искам да те помня
все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така.
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така.
ASÍ YO QUIERO RECORDARTE SIEMPRE
Así yo quiero recordarte siempre:
perdida y desesperada, abatida,
tu mano ardiente agarrada a la mía,
mi corazón bajo tu rostro triste.
La urbe lejos tiembla en opaco humo,
aquí, los árboles de la colina tiemblan,
y el amor es más sagrado todavía
porque debemos separarnos.
“Al alba partiré, tú ven al alba
y tráeme esta mirada desbandada,
a recordarla, tan fiel y triste,
en el instante en el que triunfe Ella.”
Oh, Morna, Morna, brote, roto por tormentas,
esconda esas súplicas, ten fe, nuestra primavera
no quedará tan sólo un sueño no soñado
y volverás conmigo tú.
Sobre nosotros cada vez más terrorífica la noche cae,
los murciélagos en lo oscuro trazan redes,
y consuelo último espera tu desaliento
y en mi fe ni yo ahora creo.
Y dejas tú caer la mano encendida,
y partes con mirada fija en lo más oscuro,
sin ánimo ni para una lágrima de despedida.
Así yo quiero recordarte siempre.
perdida y desesperada, abatida,
tu mano ardiente agarrada a la mía,
mi corazón bajo tu rostro triste.
La urbe lejos tiembla en opaco humo,
aquí, los árboles de la colina tiemblan,
y el amor es más sagrado todavía
porque debemos separarnos.
“Al alba partiré, tú ven al alba
y tráeme esta mirada desbandada,
a recordarla, tan fiel y triste,
en el instante en el que triunfe Ella.”
Oh, Morna, Morna, brote, roto por tormentas,
esconda esas súplicas, ten fe, nuestra primavera
no quedará tan sólo un sueño no soñado
y volverás conmigo tú.
Sobre nosotros cada vez más terrorífica la noche cae,
los murciélagos en lo oscuro trazan redes,
y consuelo último espera tu desaliento
y en mi fe ni yo ahora creo.
Y dejas tú caer la mano encendida,
y partes con mirada fija en lo más oscuro,
sin ánimo ni para una lágrima de despedida.
Así yo quiero recordarte siempre.
Comentarios
Publicar un comentario